Португалската блек метъл сцена включва в себе си някои от любимите “богохулници” в жанра и несъмнено Corpus Christii са сред водещите имена, разпръскващи волята на Рогатия под формата на мощен и тероризиращ звук още от 1998-ма година.
Водени по втората вълна блек метъл, музикантите представят във
всеки свой албум неистови вокали, емоционално заредени с различни
нюанси на злобата и отчаянието, като заплашват без капка жал всеки
слушател с юмрук от режещи китари, диви барабани и ярост,
неспособна да бъде укротена по какъвто и да е начин.
Неслучайно това е банда, която е любима на мнозина в жанра и
препоръчвам, ако досега не сте чували музиката им, да
се поправите веднага, стартирайки още с демото им от 98-ма, “Anno
Domini”.
Придържайки се към старошколското звучене от онзи момент досега
, дуото водено още в самото начало от Nocturnus Horrendus,
все още се придържа към семплия начин на композиране и писане на
музика, опирайки се до чистите идеи и вдъхновение, без каквито и да
е опити за някакви модерни техники или звучене.
Именно затова и музиката на Corpus Christii бих казала, че ще е
актуална както сега, така и след 20 години.
Чист блек метъл, чисто вдъхновение, представено по старошколски,
добре обигран метод, вълнуващ за слушане.
“The Bitter End of Old” е деветият дългосвирещ албум на
португалските легенди.
Студийното заглавие ще бъде официално издадено на 13-ти май
чрез лейбъла Immortal Frost Productions, като ще бъде налично под
формата на диск в лимитиран тираж CD (1000 копия Jewel Case) и 12″
винил , включващ книжка от 12 страници & A2 постер в лимитиран
тираж от 333 копия (122 x Black Vinyl + Silkscreen, 111x Opaque
Mustard Vinyl + Silkscreen, 100x Opaque Mustard / Red Swirl with
Black Splatter Vinyl + Silkscreen) и в дигитален
формат.
Лежерно интро с акустична ембиънт атмосфера ни въвежда в албума,
изцяло контрастирайки си с последващата песен, “The
Predominance”, която би могла да се опише само и
единствено като необуздан хаос. Вихрушка от първичната емоция на
променливите вокали на Nocturnus Horrendus в съчетание с бързо
тремоло и ритмични барабани доставят интересен блек метъл,
преплетен както с традиционното звучене, за което споменах
по-нагоре, така и с по-различни елементи, представени с огромна
доза артистичност.
Усетих Beherit влияние в тази песен, което е доста свежо поднесено
редом с традицията на Corpus Christii .
“Under the unseen, under the unspoken
Let me fall, let me levitate”
Третото парче , “Unearthly Forgotten Memory”, грабва веднага с метафизичния си замисъл и лудото тремоло, което реже като бръснач по време на цялото продължение, като тук определено не липсва и динамика. Като цяло, това е песен, на която не може да не развееш грива с пълна сила (ако имаш такава).
Не по-различно е положението и в един от личните ми фаворити от
албума, “To the End, to the Void”.
В песента вокалите на Nocturnus Horrendus са изключително яростни,
горящи и предават първичността , от която всички имаме нужда в един
подобен запис, като отново биват представени по уникален за
музиканта начин – в една песен могат да се отличат поне два
различни вида вокални изпълнения, които могат да преминат един към
друг за части от секундата. В тази песен също трябва да отбележа и
страхотните барабани, които изпъкват на преден план през цялото
време, скандинавските нюанси и не на последно място,
приятните забързани рифове и красив текст.
“Twilight of an Inner Cradle
Invoke the Gleaming Thunder Bells
In an Endless Dying Unstable Void
Where I redeem myself.”
Веднага се вкопчих в парчето “For I am All”,
предпоследната песен в албума, от първо слушане.
Режещите атмосферични китари, лъхащи на студ, заедно с емоционално
представените чрез няколко различни техники вокали, са просто
зарибяващи за слушане и не бих могла да не върна парчето поне
няколко пъти подред.
Когато времето настъпи, чуйте албумът в неговата цялост. Всяко едно от парчетата следва предходното, като допълва със свои уникални елементи, много интересни за проследяване. Дали ще е интересно завъртян риф, повяващ се за интервал от време, заигравка с флойд роуз, дали експеримент с вокалите или при преминаването на барабаните и интересните им окраски и като цяло, тяхната отличаваща се и независима композиция… има какво да се чуе и да зарадва ухото, да направи впечатление.
“The Bitter End of Old” е богохулен опус, излъчващ дисонанс и хаос, в който можем да се насладим повече от тридесет минути традиционния изригващ старошколски блек метъл на Corpus Christii, допълнен от нови, по-експериментални елементи, които допринасят за нови нюанси в цялостната мрачна картина, обрисувана от музикантите. Мрак, първичност и искрена емоция, представени през призмата на блек метъла – това можете да очаквате от този албум, не по-малко.
Оценка: 9/10 ????????????????????????????????????
Любими парчета: “For I am All”, “To the End, to the Void”
Corpus Christii : “The Bitter End of Old”
Лейбъл : Immortal Frost Productions
Дата на издаване : 13.05. 2022
Формати: диск, плоча и в дигитален формат
Линк за поръчка : lnk.to/thebitterendofold

Mother of THE VOID.
Underground music is the ultimate weapon against mediocrity.