Норвежците Kirkebrann се заявиха в блек метъл средите  през 2013-та година с дебюта си „Når alt dør“, като след него групата изпадна в известно затишие.
Въпреки това,  през последните 11 години групата предприе  участия в различни сплит заглавия и издаваше отделни парчета, като мрачните им северняшки души несъмнено са боравили с тъмните сили в изковаването на нова мракобесна творба междувременно.

И ето – само след броени дни норвежките маниаци ще пуснат на свобода втория си дългосвирещ албум, „Mot trellenes forfall…“, със съдействието на лейбъла Hellstain Productions.
Ще започна с това, че „Mot trellenes forfall…“ на пръв поглед дава огромна заявка – минало е повече от десетилетие, съставът на групата е обновен, силите би следвало да са още по-настървени и безкомпромисни, а и самото заглавие се превежда като „Към разлагането на робите…“ … тоест, омразата и буйният огън би следвало да струят от него като сълзите на лицемер пред икона.

Нещата, обаче, не ми се сториха такива. „Mot trellenes forfall…“ не е нещо нечувано – някои от парчетата дори вече може би сте слушали вече като част от  отделните сплит издания, издадени от групата. Също така не мога да кажа, че чух много изненадващи или дълбоко вълнуващи моменти в рамките на изслушаните четиридесет и една минути, които да успея да ви преразкажа в унес, но знаете ли – това в крайна сметка е субективно и не е непременно нещо лошо.

В случая „подпалвачите на църкви“ се занимават с темите, които са автентични за тяхната собствена същност и всеки блек метъл фен може да ги почувства релевантни, включително и аз.
Освен това, самите мелодии и текстове са изцяло вкоренени в блек метъл традицията  и предлагат на слушателите тринадесет  парчета свирепост. Просто дали поради факта, че песните в албума са правени на различни етапи от развитието на групата или поради друга причина, някои от тях са по-зрели като композиции от други и албумът не се усеща достатъчно кохерентен. Но макар и да имам забележки, албумът е добро попълнение в света  на блек метъла.

Kirkebrann предлагат точно това – антирелигиозен и мизантропски блек метъл, надсмиващ се не просто над християнската, но и над всички останали религии (обложката е достатъчно красноречива по темата). Стадното мислене е осъдено строго, а самите текстове и мелодии приветсват богохулството и затягането на мрака като въже около врата на блажените вярващи.

Без изненадващи девиации от традиционния звук, групата предлага класическо блек метъл звучене с атмосферни и неокласически елементи, като тринадесетото парче е изцяло класически инструментал.
Забележителни са струнните в „Englemaker“ – третата песен в албума. Школата на Carpathian Forest и Dødheimsgard, към които принадлежат двама от музикантите в групата (китаристът Nasreten и барабанистът Thunberg), несъмнено се проявяват в парчето, като носи по-първична и освежаваща злоба към вече традиционното отдаване на почит към култа от страна на Kirkebrann .
С всяко следващо парче обстановката става все по-забързана и нажежена, като „Englemaker“ и следващата „Manifest by Murder“ почти се сливат – звучат донякъде идентично и предлагат сходни елементи.
Най-бруталната и обсебваща песен в албума е може би петото парче „Tårer av Sand, et Liv i Grus“, в която можете да чуете и най-откровената атмосфера в записа. Комбинация от старите Darkthrone, Aura Noir и Celtic Frost… парчето е същински убиец.

Без да преоткриват жанра, Kirkebrann носят озлобен и яростен блек метъл в духа на старите майстори.
Ще чуете бързо тремоло, озверели вокали и студени атмосфери, които да ви отведат на блек метъл поход към дните на зараждането на жанра. Ако ви е нужна доза богохулство – „Mot trellenes forfall…“ е добро начало, от което да започнете.

 

 

 

---

Албум: „Mot trellenes forfall…“
Банда: KIRKEBRANN
Дата на издаване: 28-ми юни, 2024-та година
Лейбъл: Hellstain Productions
Линк за поръчка: https://hellstain.com