L’Homme Absurde ,в превод от френски,
означава “абсурдният човек”.
Групата е създадена през 2015-та година в Москва, като
първоначално се подвизава под формата на
самостоятелен проект на
мултиинструменталиста Алексей Славин (A Young
Man’s Funeral, Mare Infinitum (live), ex-Who Dies in Siberian
Slush, ex-Comatose Vigil), който поема всички инструменти и вокали
по онова време. Малко по-късно, през 2016-та година, към него се
присъединяват басистът Юрий и китаристите
Георгий Быков , Роман и
Isod.
Настоящи членове на групата са Алексей Славин (вокали) ,
китаристите Александър Сафронов и Роман Савенков, басистът
Павел Горшков и барабанистът Евгени Лобода.
С творчеството си – дебютът “Monsters” и
вторият си дългосвирещ албум, “Sleepless”,
бандата смело поддържа тенденцията на L’Homme
Absurde да експериментира в музикален аспект и да
предоставя собственото си виждане и усещане, без да се придържа към
строго определени традиции в блек метъла.
Днес имам честта да разкажа малко повече за предстоящото трето студийно заглавие на групата, “Belong”, който се очаква да бъде издаден на 17-ти януари 2020-та година.
Съдържание :
- 0
- Rot
- Belong
- Separation
- Departure
- Burn
- Forsaken
- Sanctuary
Албумът започва изключително атмосферично, подканяйки ни с
еерична мелодия, преминаваща плавно в прочувствения транс на
вокалите на Алексей.
Пост-блек метъл звучене, леко и в същото време дълбоко и приникващо
в съзнанието и сърцето ти.
Втората песен в албума, “Rot”, е бърза и в пъти
по-тежка от интрото на албума.
Сурови бластове и китарни рифове рамкират цялата песен и придават
нечовешки красив облик на симбиозата между тежките вокали ,
ритмичните елементи в инструментала и неговите по-тежки
включвания.
“Belong” е същинско емоционално изригване.
Понякога ме удивява способността на групите да бъдат едновременнно
толкова първични и методични по време на изпълненията си.
В тази песен усещам абсолютно точно това – първичност, силна емоция
и в същото време много методично и качествено изпълнение.
Харесва ми и колко умело тук L’Homme Absurde
съчетават пост-блек метъл с пост-рок .
В тази песен има няколко интересни момента, които определено
привличат вниманието в това отношение.
Лавирането между двата стила и тяхното умело съчетание е изглежда
характерна черта в творчеството на бандата и им придава голяма доза
характер.
В “Separation” очаквах да чуя нещо бавно, мрачно ,
тягостно, а всъщност още с първите секунди усещам точно обратното –
песента започва с бърз и свеж темп, оставяйки усещане по-скоро за
освобождаване, за търсене на изход от мрачния тунел, за желанието
да преминеш през мрака с ясната цел да навлезеш в огъня с открито
сърце и ум, оставяйки в него пепелта на всичко ненужно.
Силна и трансформираща песен, отбелязваща началото на мощен
катарзис.
“Departure” е история за самото начало.
Песен за силата, която е необходима понякога, за да се откажеш.
Песен за това колко е лечебно всъщност да си позволиш да изпиташ
цялата болка, в името на едно по-добро утре.
Пост-блек метъл в много красив вид.
В “Burn” всичко вече променя своя облик в
огъня.
Атмосферата – тежка, нажежена, трансформираща!
Предпоследната песен, “Forsaken” , е първичност до
неузнаваема степен.
Инструменталът и вокалите сякаш са се наговорили предварително да
ни сблъскат с възможно най-задушаващия си и в същото време,
красив удар.
И накрая… идва “Sanctuary” , а с нея и светлината
в края на тунела и същинското случване на катарзисното
изживяване.
Глътката въздух след преминаването през ада и неговия огън.
Писъкът след прераждането.
Светилището на душата ти, в което се прибираш окрилен … и цял.
Бих казала, че “Belong” е неземно красива
творба, идваща директно от вътрешния свят на изпълнителите, което я
прави по своему безценна. Първичността в музиката е нещо, което не
може да се подправи , а тук я усещаме във всеки акорд и стих.
Когато добавим и майсторското изпълнение на музиката в албума става
ясно, че си говорим за нещо наистина специално.
Трансформиращ албум, който те превежда през цял един космически и
дълбок процес на осъзнаване.
Любима песен от албума:
“Sanctuary”
Беше ми много трудно да избера само една песен, която да отделя от
останалите, но може би красивите китарни заигравки и окриляващото
усещане , което остави в мен песента, ме направиха силно
пристрастна към нея.
Оценка на албума:
10/10
★ ★ ★ ★ ★ ★ ★ ★ ★ ★
Полезни връзки:
https://www.facebook.com/lhommeabsurde
https://www.instagram.com/lhommeabsurdeband
https://lhommeabsurdebm.bandcamp.com
https://vk.com/lhommeabsurde
English version on PAGE 2

Mother of THE VOID.
Underground music is the ultimate weapon against mediocrity.